ЗЕМЕВЛАДÈЛЕЦ, мн. -лци, м. Лице, което владее големи площи обработваема земя, гори, пасища и под.; земевладетел. Към средата на VII в. в славянското общество на Балканския полуостров вече се оформили две основни класови групировки – едната на едрите земевладелци, другата на дребното селячество. Ист. Х и ХI кл, 23. Нашият щаб се настани за нощувка в чифлика на местния земевладелец. А. Гуляшки, ЗР, 214. Родителите ѝ бяха от стар шотландски род, богати земевладелци, притежаващи хиляди акри гори и пасбища. Б. Йосифова, БЧМ, 17. Една част от земята [в Англия] се намирала в ръцете на едри земевладелци, които я раздавали на дребни арендатори за обработване. Ист. Х кл, 3.