ЗЕМЕОПИСА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Географски; земеписен, земеописен, земеописателски. Сичките на книга изписани представяния на материците, океаните или на по-малки места от земната повърхнина казват са земеописателни карти. Ив. Момчилов, МПЗ, 5. – Турете напреде си хартата и попрегледайте, защото без хартата да учите земеописателни бележки, е да губите напусто времето си. С. Бобчев, ПОС (превод), 247.

– Друга форма: землеописàтелен.


Източник: Речник на българския език (онлайн)