ЗЕМЕОПИСА̀ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Географски; земеписен, земеописен, земеописателен. Комуто ся е случвало да пътува, той е забележил, че различните места на земята биват много различни. Тия и много други разлики на сушата имат особени имена, дадени от земеописателите. Който иска да разбере земеописателския язик, той трябва да ся запознае с тия имена. Д. Манчев, ЗПУ, 19.
– Друга форма: землеописàтелски.