ЗЕМЍЦА ж. Умал. от земя (в 5, 6, 7 и 8 знач.). Той се спря на брега, свали калпака си и с треперещ глас заговори: – Прощавай, родино, бащина земице! Ал. Бабек, МЕ, 14. Повечето от селцата тук се гушеха из диплите на планините, дето людете са намерили педя земица, за да закрепят хижите си. Д. Талев, С II, 36. – Който има повечко и по-хубава земица, той има добър доход. Г. Караславов, ОХ, 146. Продадох земицата си и купих овцете. А. Каралийчев, В, 11. Тя земала в ръката си земица, разбъркала я с плюнка и залепила я на болното място. Л. Каравелов, Съч. II, 97.
– Друга (остар. и диал.) форма: землѝца.