ЗÈМЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до земята като средство за производство. Площите [във Виетнам], които са били предназначени за индустриални култури – чай, каучук, захарна тръстика и др., изобщо не попадат под клаузите на така наречената землена реформа. Ал. Гетман, ВС, 358. Ограничени са землените участъци за лично ползване. Землени площи.
2. Който е от земя, от пръст; земен, пръстен2. По земления под се търкаляха картечни гилзи, муниции се подаваха от нишите. П. Вежинов, НС, 135. С кобилици и кошнички те [виетнамците] изграждат землени диги, усмиряват великански реки. Ал. Гетман, ВС, 352. Сега мобилизираха всички мъже, които бяха годни да носят пушки. Погнаха и цялото население да копае ровове и да издига землени укрепления. П. Здравков, НД, 29. За да имаме по-точна представа за формата и размерите на тези землени прегради, най-добре е да се обходи северният окоп. Ст. Михайлов, БС, 24. Землен насип. Землена маса. Землени укрития.
3. Прен. Който е сивокафеникав и наподобява цвета на земята, на пръст; земен, пръстен2, землест. Устните ѝ бяха засъхнали, попукани, с тъмен землен цвят, а очите ѝ се губеха в черни, вглъбнати кръгове. Г. Райчев, Избр. съч. I, 152. Лицето ѝ съвсем се смали, доби сив землен цвят, разрушиха се зъбите, косите оредяха. Г. Райчев, Избр. съч. II, 207.
4. Остар. Който се отнася до пръст, земя, почва. Влажността, острият землен дъх, който го удряше в носа, задухата там правеха тежко поимането му. Ив. Вазов, Съч. X, 128.
– Друга (остар.) форма: зèмлян, зèмян.