ЗЕМЛЕОПИСА̀НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. География (в 1 и 2 знач.). Преди още да свърши часът по землеописание, вратата на класната стая се отвори с трясък и вътре се втурна хаджи Василий. Ст. Дичев, ЗС I, 385. – Не знаеш ти землеописанието, муле – говори му той.– Америка е едно, Соединените щати – друго! Й. Йовков, Ж 1945, 108. За българския народ са потребни реални гимназии и народни школи. Българската история и землеописание тряба да стоят на първото място. С, 1872, бр. 32, 249. Землеописание или география е наука за земята. Й. Груев, УЗ, 3.
◊ Землеописание повествователно. Остар. Книж. История.
– Друга форма: земеописàние.