ЗЕМЛЕОПИСА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Географски; земеписен. Учените са направили голям успех в изследванията си на земното лице и землеописателната наука много е усъвършенствувана. ИЗ 1874-1881, 187. Ние се надеяме, че преводът му [на „Пътуване около света“], придружен с много баснословни и землеописателни бележки, ще задоволи напълно читателите на тая книга. С. Бобчев, ПОС (превод), I. Пътешествениците забележили, че землеописателните харти не били точно прави; те намерили, че някои места на север, които в хартите са описани да са вода, били суша. ИЗ 1874-1881, 218.
– Друга форма: земеописàтелен.