ЗÈМЯН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Землен (във 2 знач.); землян, пръстен. Ак ти се скрши стомна земяна, / яз ке ти купа стребрена. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 357. Ката ден му майка на гроб одит; / ката утро: „синко, добро утро“; / ката вечер: „синко, добар вечер! / „Мека ли йе земяна постеля?“ Нар. пес., СбБрМ, 310.