ЗЕНЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Астрон. Който се отнася до зенит (в 1 знач.). Зенитно разстояние.
2. Воен. Който се отнася до стрелба по въздушни цели; противовъздушен, противосамолетен. Зенитната артилерия събаряше бомбардировачи, горяха градове, загиваха обезумели от ужас жени и деца. Д. Димов, Т, 365. Зад първия камион се показа втори, трети и така безкрай... Всички бяха препълнени с въоръжени войници и във всеки камион стърчеше по едно зенитно оръдие. К. Калчев, ЖП, 527. Без да разберем, навлязохме в района на зенитна батарея. Ж. Колев и др., ЧБП, 78. Военни зенитни части. Зенитна картечница. Зенитни снаряди.