ЗЕНЍТКА ж. Разг. Зенитно оръдие. Жестокият американски летец, подгонен от зенитките на корейската столица, насочва картечницата си към самотното малко овчарче в полето. С, 1951, кн. 2, 181. До зенитката ранен войник. / Превързваш кървавата рана смело. Е. Багряна, ПЗ, 105. ● Обр. – Татко, нали и аз ще дойда с вас на село? И Райнето... Нали бе, тате? – плаче синът ми. – Зад село ще идете! Вървете, като сте без акъл! Прав ви път! – бие зенитката на майка ми, а жена ми ѝ приглася. Д. Дамянов, ПИЩ, 90.
– Рус. зенитка.