ЗЕНЍТЧИК, мн. -ци, м. Воен. Артилерист от зенитна артилерия. През един септемврийски ден на 1941 г. след изпълнение на бойна задача неочаквано бе заповядано на моя екипаж да излезе на пистата. Предишния ден едва се добрахме до аеродрума – фашистките зенитчици здравата нашариха самолета. К, 1985, кн. 2, 7. Отначало е била войник в зенитен дивизион в Плевен и е карала различни автомобили. Сега служи в 3-ти механизиран батальон като „стрелец-зенитчик“. БА, 2018, бр. 11 [еа].
– Рус. зенитчик.