ЗЕНЍЦА ж. Кръгъл отвор в средата на ириса на окото, през който преминават светлинните лъчи; гледец. Руменов премина в стаята. В тъмния килер зениците му бяха се разширили и той бързо запримигва, заслепен от ярката слънчева светлина. Х. Русев, ПС, 13. Изглежда, той не забелязваше жегата. Зениците на черните му очи дори не се свиваха от нетърпимия блясък на утъпканото жълтосиво поле. А. Дончев, СВС, 567. Евстати погледна момичето, в разширените зеници искряха негодувание и злоба. А. Гуляшки, МТС, 83. Пред нас стоеше старец. Навярно сляп – изпод кървавите, подути клепачи гледаха бели, безжизнени зеници. Й. Йовков, Разк. II, 101. Ширината на зеницата се мени в зависимост от количеството светлина, падащо върху окото. Псих. Х кл, 38. Зеницата на окото ѝ е много малка. Д. Манчов, БЕ I, 104. ● Обр. Сега по-добре се виждат големите очи на хълмовете – тук-таме разпръснати гранити със зеници от мъх. К. Кюлявков, СПП, 7.
◊ Пазя (вардя) като зеницата на окото (очите) си някого или нещо. С извънредно голямо внимание, много старателно и грижливо пазя. – Чудно момиче си намерил, Бояне. Да я пазиш като зеницата на очите си... М. Грубешлиева, ПИУ, 77.