ЗЕРДА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до зердава, златка. Весел Марко весел коня язди, / а сега го невесело язди; / самур кожух наопако носи, / зердав калпак над очи надноси. Нар. пес., Л. Каравелов, НП, 38.
