ЗÈСТРА ж. Пари, имот, чеиз и др., които жената донася на мъжа си, когато се жени. – Вие гражданите се жените със зестри. Вие търсите моми с пари, с много пари. Н. Попфилипов, РЛ, 74. – Знаем ги ние лекарите и инженерите! – продължава злорадо свекървата.– Не се женят те за момиче без зестра! Св. Минков, РТК, 172. Той имаше млада пълничка жена, която бе взел от съседното село и която му донесе зестра дванадесет декара овощни градини. Д. Димов, Т, 173. На зестра той не разчиташе. Христина сигурно бе спестила някой лев, па и баща ѝ имаше скътани пари, но Кондарев дори не бе помислил да иска зестра. Ем. Станев, ИК I и II, 81. ● Обр. – Чуй ме, аз търся човека, сърцето му, душата му и намирам тебе. Твоето здраве, твоя живот – ето най-богатата зестра за мене. Н. Попфилипов, РЛ, 74. Пестенето и трудолюбието тя беше изучила у дома си още; те ѝ беха едничката и най-добрата зестра. Т. Влайков, Съч. II, 104.