ЗÈСТРИЦА ж. Умал. от зестра. Мъжът повтаря само едно: „Всичко добре; ама зестрица нямаш ли?“. ЖГл, 1926, бр. 1-2 [еа]. – Вземи ме, любе Иванчо, / без една пара зестрица / и аз имам любов за тебе. Нар. пес., СбВСт, 277.
