ЗЕТ, зèтят, зèтя, зват. зèтко и (диал.) зèто, зèтьо, мн. зèтьове, м. 1. Съпруг на дъщеря по отношение на нейните родители и роднини. След сватбата зетят и тъстът се скараха за някаква ливада, обещана свръх зестрата. Ем. Станев, ИК I и II, 26. Аз искам работен човек за зет – нямам сто дъщери! К. Петканов, В, 135. – Светът ще миряса, да можем всички чорбаджии и чорбаджийски зетьове да изповържем – каза Петко Делигеров. Г. Караславов, Избр. съч. II, 19. – Иванчо, зетко, аз та виждам тебе, че си добро момче, и драго ми е, дето сполучих такъв добър зет. Ил. Блъсков, ПБ I, 55. Тейко на Тодор говоре: / – Зето Тодоре, Тодоре, / нали ма питаш – да кажа: / Тодора лежи, умира. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 222. – Зетьо льо, Петко, зетьо льо, / каква сме пърлика с тебе, / като два сръка иглика. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 179. Магаре стока не е, зет роднина не е, върба дърво не е. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 261. Зет син не става, нито невеста – дъщеря. Погов. Син като млин, зет като лед. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 113.
2. Съпруг на сестра спрямо нейните сестри и братя. Сестра ми много сполучи в брака си. Зет ми е чудесен човек.
◊ Добре ми е като зет на къща. Разг. Ирон. Никак не ми е добре, в лошо положение съм. Зет като мед. Разг. Много обичан, скъп зет. Отначало двете стари жени му се радваха и редовно го черпеха: вадеха зеле от кацата, пържеха му наденица и каквото бе останало от коледното прасе. Нали е казано: „Зет като мед.“ К. Калчев, ПИЖ, 111. Приведен (заврян) зет. Разг. Зет, който живее в дома и семейството на тъста си. – Приведен зет никога не може да разбере грижите около една къща като нашата. М. Грубешлиева, ПП, 241. Архитектът беше заврян зет и беше намразил апартамента, в който живееше от двадесет и пет години, дори повече от самата си тъща. П. Незнакомов, ТС, 12. Тебе думам, свахо, усещай се, зетьо. Диал. Употребява се като намек за нещо, обикн. неприятно за този, към когото се отправя.