ЗЕТА̀ШИН м. Диал. Зет; зеташина. Ми пърснаа да бегает / сто сватои, пет кумои, / .., / кой под глогче, кой над глогче; / сам зеташин во къпина. Нар. пес., СбБрМ, 22. Си сватои на коня явнале, / млад зеташин на коня не явнал. Нар. пес., СбБрМ, 467.
