ЗЕТА̀ШИНА м. и ж. Диал. Зет; зеташин. Напред одит сам Цуцул мъж, / сам Цуцул мъж зеташина, / а по него сто сватои. Нар. пес., СбБрМ, 22. И донесол три златни кочии; / едната за дете Оливерче, / Оливерче млада зеташина, / а другата за млада невеста. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 91.