ЗÈТЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от зет; зетче. Книга пише паша Селетински, / .. / кой ще да излезе йот ристианска вяра, / да си иде на турска вяра, / та да стане пашу зетец, / да му даде Фатима кадъна. Нар. пес., СбНУ ХIV, 72.
– Друга форма: зя̀тец.
