ЗÈТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Зетьов. Зетовата къшча со четири врати. / На едната врата три лебари месат, / на другата врата три касапи колят. Нар. пес., К. Бакърджиева, ЩМД, 7. Скара си майка и керка, / бар да било за нещо, / за нещо работа, / за зетовата кошуля, / оти не е тенка предена. Нар. пес., М. Арнаудов, ВН І, 18.

– Друга (диал.) форма: зèтев.


Източник: Речник на българския език (онлайн)