ЗÈТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Зетьов. Скочи Стефан от кревата си, скочи и Гаври, комуто почти сичка зетска премяна бе в куфарите, разтърсиха се, разлутаха се – няма, та няма. Лил., 1884, кн. 7, 13. – Донке ле, мила байнова, / щ,ида, Донке ле, ше са върна, / мама ти на път ше срещна, / кат ти дарето раздава, / зетската риза за мене. Нар. пес., СбВСт, 353.