ЗÈТЧЕ, мн. -та, ср. Умал.-гальов. (понякога ирон.) от зет; зетец. – Та това е велзевулът на нашия институт, кариерист и сволоч от висша класа. Зетчето на професор Киров. Ем. Манов, БГ, 231. – Да ти не остава хатър, кир Пенчо, ние ще искаме да поканиш и зетчето си, кое, бог да ти го поживи, да подпише и то. Ил. Блъсков, ПБ I, 59. Котленци думат Стоене: – Стоене, младо бе зетче, / .. / Голема сватба поведи, / тука за Мирка да додиш. Нар. пес., СбВСт, 124.