ЗÈТЬОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на зет, който се отнася до зет; зетов. Пред портата спря кола с два коня, в двора нахълтаха шумно млади люде – зетьови пратеници, да вземат чеиза на младоженката. Д. Талев, ЖС, 319. – Аз да ви заведа при зетя си. Щом прецапаме реката, до зетьовата колиба остава един куршум място. Л. Стоянов, Б, 178. – То да иде челяк някому на госте, та пишман да стане: щеш не щеш, пий за булчино здраве, за зетьово здраве, дорде хубаво ма наполиват. Ил. Блъсков, ПБ I, 62.
◊ Зетьови яйца. Диал. Специално приготвено ястие от яйца, сирене и масло, с което се гощава годеникът на другия ден след годежа с момата. На другия ден след годежа годеникът с 2-3 другари отива на „зетьови яйца“. Слагат им софра с яйца, сварени на очи, обиколени със сирене, всичко това полято с прясно масло и поръсено с червен пипер. Ив. Хаджийски, БДНН II, 142.
– Друга (диал.) форма: зèтев.