ЗЕФÈТ м. Остар. и диал. Гощавка, гуляй, пиршество. – А де той, твой баща, събира приятелите си на зефет? Л. Каравелов, Съч. II, 8. – Ние сме тука на зефет – на зефет махана няма. Ц. Гинчев, ГК, 88. Той не е поканен на тлака, / на сватба, на зефет – а на хоро хайдушко, / където нож играй и пей иглянка пушка. П. П. Славейков, КП ч. III, 27.
– От араб. през тур. ziyafet. – Други форми: зафèт, зяфèт, зияфèт, зиафèт, зиавèт и зиефèт.