ЗЕФЍР1 м. Поет. Лек, тих, приятен ветрец. Нощта бе къса, лятна нощ с много звезди и ласкав зефир. С. Чернишев, ВМ, 10. Там, където започваше дългата каменна стена на вълнолома, лениво се клатушкаха множество малки ладии и яхти. Мачтите им лениво се навеждаха ту наляво, ту надясно, полюшвани от тихия морски зефир. Ал. Бабек, МЕ, 33. Тънък зефир от Средна гора носеше из въздуха прохлада и нега. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 92. През листата, / полюшнати от вечерний зефир, / надничаше усмихнато луната... К. Христов, ПВ, 5. Ако вечер зефир вее, / ако златен месец грее, / .. / македонец жално пее. НБ, 1876, бр. 42, 163.
– От гр. ζέϕυρος ‘западен вятър’.
ЗЕФЍР2 м. 1. Само ед. Вид тънък памучен плат, обикн. за горни мъжки ризи. Фустата е долна дневна дреха. Тя се изработва от хасе, зефир. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 97.
2. Различни видове такава материя. Стотици метри висококачествени зефири, крепони, градели и други тъкани се навиваха на кросната. РД, 1958, бр. 3, 1.
– Фр. zéphyre.