ЗЕХТЍНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е присъщ, характерен за зехтин; зехтинов. Нищо не е липовата миризма; тя е блага, зехтинена, а в хвойновата има капки отлежал оцет. Н. Хайтов, ПП, 58. Зехтинен дъх.
2. Прен. Който е жълтозеленикав като цвета на зехтин; масленозелен. Забради назад една тънка зехтинена филибелишка пиринка с гълъбчета на челото. Т. Влайков, РП I, 42.
3. Който е предназначен за зехтин; зехтинов. Зехтинено шише. Зехтинен варел.
4. За лампа, кандило – който се пали със зехтин. В одаите на къщята, където жените вече припалваха за виделина газеничетата или зехтинените кандилца, изведнъж стана по-светло и от най-светлия ден. Г. Манов, КД, 10. Мрачевината се разпръскваше от няколко зехтинени лампи, които висяха по стените. Ф. Попова-Мутафова, ПА [еа].
◊ Зехтинено масло. Остар. Дървено масло; зехтин. Та си обзе Миховата пушка, / насипа я зехтинено масло. Нар. пес., СбНУ VI, 62.
– Друга (диал.) форма: зейтинèн.