ЗЕХТИНЛЍЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Зехтинен; зехтинов. Пребрадила хубава зехтинлиева пиринка с две гълъбчета на челото. Т. Влайков, Пр. I, 25.

– Друга форма: зейтинлѝев.


Източник: Речник на българския език (онлайн)