ЗÈЯ, зèеш, мин. св. зях и (диал.) зèях, несв., непрех. 1. За дупка, отвор, врата, уста, рана и др. – стоя отворен, открит, обикн. грозно, неприятно. Когато спря, всички видяха, че пред колата зееше пропастта на един отвлечен мост. Д. Димов, ОД, 87. Една безкрайна колона от слепци се упъти към стана на цар Самуила. Грозно зееха тъмните дупки под челата на българите. А. Каралийчев, В, 115. Към дъното на двора се виждаше дълга, ниска постройка. Вратата ѝ зееше разтворена. Д. Талев, ПК, 372. След няколко крачки ето че напредя ни зее каменната пещера, показана от бае Станча. З. Стоянов, ЗБВ II, 243. Дулата на морските оръдия зеят заплашително. Б. Шивачев, ПЮА, 162. Сърцето не туптеше. Две дълбоки рани зееха отляво. Кл. Цачев, СШ, 44. – Казвам ти: заключвай портите – ти ги оставяш като хан да зеят. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 5.
2. За обувка, дреха – имам дупка; скъсан съм, протрит съм, разпран съм. Гледам: каскетът му смачкан, палтото му скъсано, обущата – зеят. Г. Караславов, Избр. съч. II, 301.
3. Стоя с отворена уста. От парата и от тютюневия прах въздухът в склада натежаваше. По-възрастните жени дишаха мъчително и зееха като пилета в тежко лятно пладне. Г. Караславов, ОХ II, 595-596. // Слушам съсредоточено, с голямо внимание, понякога с отворена уста. А когато фащах аз по някой час / за работи стари да им проповядвам, / как ми те в устата зееха тогаз! Ив. Вазов, Съч. I, 136.
4. Прен. Разг. За гърло, уста – искам, чакам да бъда нахранен. – Сиромаси сме, от глад мрем – седем гърла зеят да ги нахрана. Ив. Вазов, Съч. IХ, 152. Бащата се замисля и майката бледней. / „Ей ощ една устица за ядене ще зей, / ще иска хляб, доде се научи да гладува.“ Д. Полянов, Избр. ст, 10.
5. Прех. Разг. Неодобр. Пея. Обикнаха се с една – Звездана се казваше – и извади песен как те се обичат. Зееше по улиците – селското население не можеше да спи нощем от него. Ил. Волен, НС, 81.
6. Прен. Диал. Грубо. Викам високо, карам се. Той приклекна до кочината и замърмори: – А стига, стига си зеяла да ни слуша махалата, с теб човек не може... ти не си човек дума да продума с тебе. Ст. Даскалов, БМ, 6. Други го връхле, той връх мене зее. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 152.