ЗИАФÈТ м. Остар. и диал. Гощавка, пиршество. Депутацията на маджарските софти вчера са очаквали да пристигне в Русчук. Ще са даде в тяхна чест един тлъст зиафет. НБ, 1877, бр. 60, 236. В пиршествата (зиафети), който не са опива, той е най-разумен. А. Гранитски, ПР (превод), 107. – Я, имаш ме мене като некоа робиня! Сите комшии одат по зиафети надвор, по къро, а па ти мене от портата надвор не си ме извадил. СбНУ Х, 140.
– От араб. през тур. ziyafet. – Други форми: зафèт, зефèт, зиавèт, зиефèт и зияфèт.