ЗИБЕЛЍН м. 1. Малък горски хищен бозайник с ценна кафява кожа, който се среща в Русия, Монголия, Китай и др.; самур. Martes zibelina. Подобен на нашата златка е и известният със скъпата си кожа зибелин. К. Тулешков, ХЖ II, 45.

2. Кожата от това животно. Пазарът на кожи не ги задоволи. Астраган, пор, хермелин, зибелин – всичко това бе богато, пищно, но банално и не за случая. Ст. Дичев, ЗС II, 255. Палто от зибелин.

3. Плат с къси влакна (вълнени, изкуствени и др.) от лицевата страна, които имитират такава кожа. В магазините гражданите могат да намерят модни ботинки с подплата от зибелин.

– От ит. zibellino.


Източник: Речник на българския език (онлайн)