ЗИГЗАГОВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Зигзагообразен. Пътят за селото извивал като змия ту по голи баири, ту по дерета. На много места се губел и превръщал в тясна зигзаговидна пътека. Сл. Трънски, Н, 671. Тя [реката] извира от Високите Татри, поема своя дълъг и зигзаговиден път през планини и котловини за равното Дунавско поле. Г. Караславов, Избр. съч. III, 305. При земетресение писецът [на сеизмографа] започва да пише зигзаговидна линия, която наричаме сеизмограма. Геол. IХ кл, 87.