ЗИГЗА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Зигзаговиден, зигзагообразен. Във втората си статия Попов публикува предисторическата находка от Девебарганската могила, Т. Сейменско: каменни оръдия, кости и глинени съдове с геометрични рисунки, между които срещаме точки, прави, криви, зигзачни линии. Р, 1927, бр. 240-241, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)