ЗИГЗА̀ЧНО. Рядко. Нареч. от зигзачен; зигзаговидно, зигзагообразно, на зигзаг. Любов има там, дето има свобода, волност на духа! И Младенов гледаше зигзачно начупената фигура на Славя и лицето на Ганка, изкривено от ужас, страдание и молба. Д. Немиров, Д № 9, 113-114.