ЗЍПАНИЦА ж. Диал. Удар с крак, ритник; ританица, дзипаница, зипня, дзипня. Коне много кога ги нападнат вълци, сбират ся накуп в търкало и като си забранят главите в средата, бранят ся със зипаници. Пч, 1871, кн. 2, 24. Но щом усети крака ми на стрèмена и подскочи, като даде две-три юнашки зипаници на мряморените големи стъпала на стълбата. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 72-73.