ЗЍРКА ж. Диал. Цепнатина или отвор в някаква преграда, покрив и под.; пролука, процеп, прозорка, прозирка. Дядо Яначко седеше поприведен в тъмното на одъра; през зирките на вратата светеше – оттатъка в оная, голямата стая. Ил. Волен, НС, 73. Той наблюдаваше през зирките на керемидите как зората се сипваше. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 26. През зирките в дъсчената врата на плевнята се виждаше целият двор. В. Андреев, ПП, 8.