ЗИФТ, зѝфтът, зѝфта, мн. няма, м. Разг. Асфалт (в 1 знач.); дзифт. Казвам „дяволски“, защото тоя огън беше черен, а само черният огън може да бъде дяволски. Ако сте гледали врящ зифт и си спомните бълбукащите му лъскави мехури, сигурно ще добиете представа за какво става дума. А. Гуляшки, ИК, 252-253. Така приготвената макара е желателно да се потопи в разтопен парафин (зифт) за получаване на по-голяма здравина и естетичен външен вид, след което се оставя на хладно, за да се втвърди асфалтната корица. Рад., 1953, кн. 11 [еа]. Някои цистерни пропущат – капе по малко нефт и пръстта става също като зифт. К, 1964, кн. 6, 9.
– От араб. през тур. zift.