ЗЍФТЕН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от зифт; дзифтен. Един от последните майстори на български накити е устовският златар Никола Маджаров. Черната зифтена матрица бе на коленете му и той следваше каприза на рисунката ѝ с чук. Ст. Сивриев, ЗСБ, 139.
