ЗИЯФÈТ м. Остар. и диал. Гощавка, гуляй, пиршество, обикн. край чешма, чучур извън града, селото. Писнала гайдата, треснали три пушки едновременно и тримата разбойници паднали. След това – мухабети, зияфети, наздравици – не могли възрадваните каракачани да се отблагодарят на своите освободители. Н. Хайтов, ШГ, 137. Като всеки човек на живота, той обичаше гуляите и зияфетите. Д. Немиров, Б, 147. Сватовете се наредили на широка трапеза. Ядат, пият, наричат и се веселят. Гайдите отгласят като на зияфет: тежко и важно. П. Росен, ВПШ, 164. Дето няма котка, там мишките зияфет си правят. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 162.
– От араб. през тур. ziyafet. – Други форми: зяфèт, зафèт, зефèт, зиафèт, зиавèт и зиефèт.