ЗИЯФÈТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до зияфет. Тримата излизат от белочерковската „Баш мандра“ в Родопите, въоръжени с по едно старо шишане и с по един ятаган на кръста. Разбира се, и с Ангеловата гайда, която скоро ще потрябва на хайдутите не само за жални, но и за весели зияфетски песни. Н. Хайтов, ШГ, 136.