ЗЛАК, злàкът, злàка, мн. злàкове, след числ. злàка, м. 1. Поет. Обикн. мн. Растения, трева със свеж, зелен цвят. Изсечените гори бяха отстъпили място за разорани ниви, сега покрити с яркозелени злакове. Ив. Вазов, Съч. ХII, 133. Кирил газеше бос по зелените гъсти злакове, повалени от силния дъжд. Т. Харманджиев, КВ, 350. – Ти, сестро, изви вече венец. – Дай и твоя да довием, сестрице – злакове вече между пръсти ще ти повехнат, ти все овчаря вайкаш и мислиш. П. Тодоров, Събр. пр II, 143. // Само ед. Събир. Такава растителност, взета като едно цяло; зеленина. Рополица шуми в неговото подножие, лъкатуши сред злак и планинска свежест. Ламар, ПР, 9. Вече е есен! От морето не повява зной, а хладина, земята не лъха на злак и цветен мирис, а на суха пръст и пустош... П. Славински, ПЗ, 270. Учуден, спрял се щърк там в гъстий злак, изопнал шия, чува странни стъпки. Н. Ракитин, ППВ, 19. И както всяка пролет в младост, / аз лирата си вземам пак, / да поздравя с еднаква радост / последний сняг и първий злак. Ив. Вазов, Съч. II, 61. ● Обр. И времето, най-верният ни враг, / челата ни печални увенчава / на лятото с посърналия злак, / на есента с помръкналата слава. Н. Лилиев, Ст 1932, 96.
2. Остар. Зеленчук; зеленило. Градинарство в частна смисъл обема сеяние на разни за препитание злакове, кои са следнии: лук, чесън, праз, ряпа, зелие. Г. С. Раковски, П I, 68. В топлите климати изобщо нахождат са многоценните руди. Там йоще никнат и растат различните храни .. добрите злакове (зарзавати). Ив. Момчилов, МПЗ, 14-15.
3. Диал. Зелен, неузрял плод. Какъв са злак тия круши. Н. Геров, РБЯ II, 157.