ЗЛАТА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, чийто занаят е да изработва и обикн. да продава скъпоценни предмети и накити от злато, сребро и др. Златар имало някога в Средец, добър и прочут златар. Ковял той и сребърни менгишки като кокичета, и пафти като живи рози. Ст. Станчев, ПЯС, 42. Златари и резбари работеха от тъмно до тъмно поръчки от тънка златна жица, сапфир и изумруди. П. Константинов, ПИГ, 24. Купуват венчалните пръстени, като сядат за малко пред тезгяха на златаря, докато той изреже около всеки пръстен имената им и неизбежните паметни дати. Св. Минков, РТК, 122. Дойчин се спря пред един златар и поиска златна гривна. К. Петканов, ЗлЗ, 162. // Търговец на скъпоценности; бижутер.
2. Диал. Лице, което добива злато, обикн. чрез промиване на златоносен пясък по примитивен начин. Златосъбирателите, наречени златари, през време на турското владичество са били предимно македонци. Промиването на златоносния пясък е ставало по един примитивен, но практичен и до днес запазен начин. П. Делирадев, В, 199. Златарят гази с гумени ботуши, промива златоносен пясък в копанята. Й. Радичков, СР, 115.