ЗЛАТА̀РИН, мн. златàри, м. Простонар. Златар. – Тука ли е златаринът? – обади се плътен женски глас от кочията. – Вътре е, господарке! – отвърна коларят. А. Каралийчев, ПГ, 103. – Коя е момата? – Бисера, на Марко Фиданче златарина керката. Д. Спространов, ОП, 56.