ЗЛАТА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от златар. От прозореца на един златарски дюкян мамеха погледа златни гривни, брошки, обсипани със скъпоценни камъни, една огърлица от златни пендари. Д. Спространов, С, 31. Край тях лежаха затурени златарски сечива, късове сребро, които зъбите на пилата са рязали и лъскали. Н. Райнов, КЦ, 97. Златарският еснаф прати по море в обителите на Атос четиридесет дарохранилници от слонова кост. Н. Райнов, ВДБ, 60. Златарски занаят. Златарски магазин. Златарско ателие.


Източник: Речник на българския език (онлайн)