ЗЛАТА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от златар; млад златар. В душата на златарчето се появиха високите каменни мостове, древните кули, близкият Лесновски манастир, за който неговият покоен баща изработи златната обкова на едно евангелие. А. Каралийчев, ПГ, 107. Недей ми чупи златните гривни – върви си с здраве. / Аз имам братче, в Струга златарче, / то по-хубави ще ми направи. М. Минева, МП, 17.