ЗЛАТЍСТО нареч. С цвят на злато. Миряна огледа преметения двор, залязващото слънце, прахолинките, които святкаха златисто край къщата. Ем. Станев, ИК I и II, 191. Манол ги очакваше на каменното мостче, под което златисто лъщяха водите на тинест поток. Ем. Станев, ИК III, 168.


Източник: Речник на българския език (онлайн)