ЗЛАТОКРЍЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Поет. За насекомо или птица – чиито крила са златисти, с цвят или отблясък на злато. Над стряхата на плевнята плаваха облаци от златокрили мушици. Г. Караславов, ОХ III, 51. Аз извърнах лице и потътрих крака към шумака. Там намерих свирача полулегнал, загледан в малък златокрил бръмбар. Вл. Мусаков, СбЗР, 432. Там намери добър юнак / едно дръвце столовато, / на дръвцето три птичици: / първа птица златоуста, / втора птица златокрила, / трета птица съвсем злата. Нар. пес., СбВСт, 43. Златокрила еребица, / не пей рано у ливаге: / имам брата соколаря, та се кани да те лови, / да ти реже златни крила. Нар. пес., СбВСтТ, 170.
2. Нар.-поет. За риба – чиито перки са златисти; златопер. Лудо младо вода водит, / вода му се не водеше, / нещо му я препинаше, / морска риба златокрила. Нар. пес., СбБрМ, 501. Да би знала Богдана кралева, / да изплете ситна бела мрежа, / да си фане риба златокрила. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 108.