ЗЛАТОЛЍСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който е със златисти листа. Тя неумело държеше златолистото кестеново клонче. Х. Русев, ПЗ, 21. // Който се характеризира със златисти листа. Но лято премине и ето на прага – / отново е пак златолистата есен. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 10.


Източник: Речник на българския език (онлайн)