ЗЛАТОПÈР, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. 1. За насекомо или птица – който има златисти пера.
2. За риба – който има златисти перки. Че му бръкна в бяла пазва [либето], че му извади люта змия, / не ми било люта змия, / най ми било мряна риба, / мряна риба златопера. Нар. пес., СбВСт, 717.