ЗЛАТОПÈРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Обикн. за птица – който е със златисти пера. Те [птиците] запяваха призори. Между всички най-едър и красив беше златоперестият глухар. Н. Хайтов, ШГ, 164. Само петелът важно мина край него, изкукурига и се отдалечи към низите тютюн. – Здравей, петльо златоперест! Тебе ли оставиха да ме посрещнеш? Б. Несторов, АР, 203.


Източник: Речник на българския език (онлайн)