ЗЛАТОРÒГ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Поет. Който има златни рога. – Вслушай се добре в нощта и кажи, не чуваш ли блеенето на агнетата и стъпките на лиси биволи и златороги волове? К. Петканов, ЗлЗ, 145. // За луна – който има златен сърп. Златорога луна. Златорог месец.
2. Диал. За забрадка или кърпа – който има краища, обшити или изтъкани със злато (в 6 знач.). Анку се завтече на чешмата, уми си ръцете и лицето и като се обърса с бялата златорога махрама, стана по-хубава. Ц. Гинчев, ГК, 26.
ЗЛАТОРÒГ, мн. няма, м. Книж. Златен рог, рог на изобилието, от който се леят, сипят блага.
– От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.